490 000 българи с диабет срещат затруднения при достъп до лечение и консумативи

Кратко резюме: Ново качествено проучване на АПАЗ показва, че почти 490 000 души с диабет тип 2 в България изпитват затруднения с контролa на заболяването заради ограничен достъп до консумативи и терапии, нарастващи лични разходи и административни пречки.

Проучването на АПАЗ е проведено сред 30 пациенти и 20 ендокринолози от различни райони на страната и отчита ръст на регистрираните случаи с около 13% през последните две години, стигайки близо 493 000 души с диабет тип 2. В същото време пациентите срещат по-сложни административни процедури и трябва да покриват все по-голяма част от лечението със собствени средства.

Една от основните констатации е проблемът с критериите за достъп до съвременни терапии. Лекарите посочват, че текущите правила създават парадоксална ситуация: когато терапията доведе до добър контрол и стойностите на гликирания хемоглобин се понижат, пациентът може да стане непригоден за медикамент с минимално доплащане. Това на практика води до увеличаване на месечните разходи за някои хора с около 86 лева.

Данните от НЗОК показват рязък спад в броя на възрастните пациенти, получили тест-ленти за самоконтрол: от 45 812 през 2023 г. на 33 402 към октомври 2025 г., което е около 27% намаление. Това се случва въпреки нарастването на диспансеризираните пациенти с диабет тип 2. АПАЗ отбелязва, че отпусканите 150 тест-ленти на тримесечие за възрастни са недостатъчни за адекватен мониторинг.

Достъпът до системи за непрекъснато проследяване на кръвната захар е обвързан с определени стойности на гликирания хемоглобин и с вида терапия, което оставя част от пациентите с добър контрол без възможност да използват тези технологии въпреки техните ползи за поддържане на лечението.

Финансовият товар остава голям. Някои от модерните медикаменти струват над 100 лева на месец, а нужните изследвания често не се покриват от НЗОК. Режимът на хранене, който лекарите и пациентите препоръчват, може да носи допълнителни разходи от порядъка на 300 – 400 лева месечно. По думите на ендокринолозите тези финансови ограничения принуждават пациенти да правят компромиси с лечението, което увеличава риска от усложнения и хоспитализации; при диабет тип 2 годишно се регистрират над 35 800 болнични приема.

Достъпът до специализирани решения зависи силно от мястото на пребиваване. Комисиите за одобрение на сензори и инсулинови помпи са съсредоточени основно в София и Варна, което кара хора от други региони да пътуват стотици километри за процедури и документи, свързани с лечение, което би трябвало да им се полага по-лесно.

Особено уязвима група са младите хора с диабет тип 1: след 18-ия си рожден ден те често губят част от подкрепата, предоставяна им като деца, в момент когато трябва сами да поемат грижата за заболяването.

Ендокринолозите сочат и сериозно административно натоварване. Честите проверки, ограничените възможности при назначаване на изследвания и решения, вземани без участие на лекуващия специалист, затрудняват избора на най-подходящата терапия и намаляват времето за работа с пациентите.

На база на резултатите от изследването АПАЗ предлага промени като удължаване на валидността на рецепти и протоколи за стабилни пациенти до 6 или 12 месеца с цел намаляване на ненужните посещения. Организацията предлага и увеличение на броя безплатни тест-ленти до около 300 за тримесечие, както и отпадане на задължителната хоспитализация при промяна на инсулиновата терапия, когато медицинската необходимост липсва.

Други предложения включват премахване на фиксираните прагове на гликирания хемоглобин като единствен критерий за достъп до модерни терапии и системи за непрекъснат мониторинг, децентрализация на процеса по одобряване с по-голяма роля за лекуващия ендокринолог и включване на консултации с диетолог и психолог в пакета услуги, заплащани от НЗОК. АПАЗ посочва, че тези мерки биха могли да подобрят контрола над заболяването, да намалят риска от усложнения и хоспитализации и на дълъг срок да доведат до по-ефективно управление на разходите в здравната система.

Текущите данни и предложенията от проучването описват конкретни проблеми в достъпа до лечение и консумативи за хората с диабет в България и посочват мерки за промяна, които биха повлияли на контрола и разходите в здравната система.

Вижте още по темата:

Съвременни терапии при МС – от медикаменти до биотехнологии Колко време се пие Сиофор? Промяната в нагласата – от „болен“ към „осъзнат и активен“ Колко време се пие Ксарелто?