Европейските лидери не изглежда да подкрепят предложението на Европейската комисия (ЕК) за ускорено и без бюрокрация присъединяване на Украйна, съобщава Financial Times, позовавайки се на свои източници. Киев настоява за определяне на конкретна дата за влизане, за да се избегне блокиране от страна на държава от ЕС под натиск на Русия.
Според оценките на ЕК, Украйна е готова да започне преговори по клъстери, но процедурата изисква единодушие и е блокирана от Унгария. Много от страните в ЕС се опасяват от бързо присъединяване на Украйна, тъй като това би могло да подкопае стойността на членството.
В момента се обсъждат два варианта за членството на Украйна. Първият, предложен от Франция, предвижда статут на „интегрирана държава“, а вторият, предложен от Германия, е „асоциирано членство“, при което Украйна ще може да участва в европейските съвети, но без право на глас и без директен достъп до бюджета.
Франция поставя условия относно Общата селскостопанска политика (ОСП).
„Не искаме ЕС-light“, коментира украинският президент Володимир Зеленски на пресконференция с германския канцлер Фридрих Мерц. Мерц подчерта, че членството на Киев е важно за сигурността на ЕС и призова за извършване на реформи.
Опасенията на украинските власти са, че „ограничено членство“ или „неясна алтернатива“ ще бъде прието от обществото след повече от четири години война. На Украйна реално беше отказан достъп до НАТО, въпреки че преди две години Алиансът декларира, че страната е бъдещ член. Това определение все още остава в сила. Властите виждат членството в НАТО като един от най-евтините варианти за защита.
Володимир Зеленски посочва, че членството на Украйна в ЕС също е част от гаранциите за сигурност, които страната му би получила. Той е уверен, че може бързо да изпълни изискванията и да направи необходимите реформи, очаквани от Брюксел.
Според оценка на мозъчния тръст Bruegel, Украйна може да допринесе значително за защитата на ЕС, а страната предлага и други положителни аспекти. В енергийния сектор Украйна може да бъде важен източник на чиста енергия – от възобновяеми източници и ядрени централи, както и на природен газ, което реално може да намали енергийните разходи за общността. Възстановяването на разрушената енергийна инфраструктура след руските обстрели може да доведе до развитие на модерен иновативен енергиен сектор в Украйна, в полза на общността.
Украйна обаче би била основен бенефициент на помощ по ОСП, ако успее да възвърне окупираните земи и да разчисти земеделските площи. Поради ниските доходи на населението, страната ще бъде един от най-големите получатели на средства по кохезионната политика на ЕС. На базата на данните от настоящата Многогодишна рамка (2021 – 2027), Украйна би могла да получи 32 млрд. евро от кохезионните програми и 85 млрд. евро по ОСП за един бюджетен период (7 години).
Присъединяването на Украйна ще окаже положително влияние и върху трудовия пазар на ЕС, сочат анализаторите.
Leave feedback about this
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.