Изследователи от Северозападния университет в САЩ разработиха иновационни изкуствени неврони, които могат да комуникират директно с живи мозъчни клетки. Тези устройства, които са гъвкави и икономични, генерират електрически сигнали, близки до тези на естествените неврони и могат да активират биологичната мозъчна тъкан.
В експерименти с мишки изкуствените неврони успешно предизвикаха реакции в реални неврони, което показва нова степен на съвместимост между електронните устройства и живите невронни системи.
Това откритие приближава реализацията на електронни устройства, които могат да взаимодействат с нервната система и да доведат до нови невропротези, които възстановяват слуха, зрението или движението. Освен това, технологията отваря пътя към енергийно ефективни изчислителни системи, вдъхновени от функционирането на мозъка.
Изследването, публикувано на 15 април в списание Nature Nanotechnology, е ръководено от професор Марк Херсам. Той подчерта, че:
„В днешно време изкуственият интелект е основен в обществото. За да стане по-умен, той се обучава на все по-големи масиви от данни, което води до значителен проблем с енергопотреблението. Затова е необходима по-ефективна хардуерна част. Мозъкът е пет пъти по-енергийно ефективен от цифровия компютър, което е основание да търсим вдъхновение в него за следващото поколение изчисления.“
Основната иновация в разработката е използването на меки материали за печат, които по-добре отговарят на структурата на мозъка. Устройствата са произведени от електронно мастило на основата на нанолюспи от молибденов дисулфид и графен, нанесени чрез аерозолно струйно печатане на гъвкава полимерна основа. Това позволява на всеки изкуствен неврон да генерира сложни сигнали, имитирайки реалната невронна комуникация.
Производственият процес е прост, икономичен и екологичен, тъй като аддитивното печатане нанася материал само там, където е необходимо. Повишаването на енергийната ефективност е от съществено значение, предвид нарастващите нужди на изкуствения интелект, които изискват гигавати енергия и значителни количества вода за охлаждане на центровете за данни.
Интересен факт е, че човешкият мозък, консумирайки едва около 20W, може да решава задачи, за които на съвременните суперкомпютри са необходими мегавати енергия. Новите изкуствени неврони представляват стъпка към създаването на „невроморфни“ процесори, които ще могат да обработват информация по изключително ефективен начин.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
Имейл адрес
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Leave feedback about this
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.