В Крим настъпват промени – територията, която е основна част от стратегията на Владимир Путин, започната през 2014 г. Руският президент е смятал полуострова, отнет от Украйна, за непристъпна крепост. Въпреки това, привидната нормалност е само илюзия, зад която Москва се опитва да прикрие сериозни удари, като например тези, понесени от флота ѝ в Севастопол или от противовъздушната ѝ отбрана в тази окупирана зона, съобщава El Pais.
С началото на новата офанзива от Киев, който цели да отслаби логистично територията, контролирана от Русия, с бомбардировки на мостове, железопътни линии и пътища, реалността поставя под въпрос пропагандата на Путин.
„Украйна не се е отказала от Крим“, подчертава украинският историк и анализатор Олексий Откядач, родом от полуострова.
Възвръщането на Крим, 12 години след загубата му, вече не е само мечта за Киев, а по-скоро реална цел, въпреки че властите, които управляват, са се укрепили, заедно с десетки хиляди руснаци, настанени там от Кремъл.
Русия анексира Крим през 2014 г. в операция, която не е призната от международната общност.
Затова правителството на Володимир Зеленски отправя с тази безпрецедентна офанзива послание в три посоки: към руснаците, към самото украинско население и към живеещите в Крим (повече от два милиона души) – както към защитниците на Москва, така и към тези на Киев. То им напомня, че Украйна не забравя Крим и ще направи всичко възможно да го възвърне, а ако това не се случи, ще направи живота на окупационните сили непоносим.
Севастопол, най-гъстонаселеният град на полуострова, в момента не може да осигури дори електроснабдяването и е принуден да разпределя горивото на дажби, на фона на експлозиите, установява специалният кореспондент на EL PAÍS в края на юни. Жителите страдат от недостиг на стоки и чувство на несигурност, каквито не са изпитвали от 2014 г. насам.
През последните години повечето украинци на улицата не са проявявали оптимизъм относно възможността за възвръщане на окупираната от Русия територия: около 20% от страната, включително Крим. Песимизмът се е разпространил особено след мащабната инвазия, започната от Русия през февруари 2022 г. Но сега, благодарение на ударите с дронове срещу врага, общественото мнение започва да вижда възможност за обрат в ситуацията, а темата се обсъжда ежедневно от властите и медиите.
След блокирането на транспортните артерии, като пътища, мостове или железопътни линии, по които се движат доставките, следва да се изведе окончателно от строя известният Керченски мост, който свързва Крим с Русия, прогнозира татарският активист.
Поддържането на полуострова под окупация е все по-скъпо за Москва.
Самата география и местоположение на Крим, заобиколен от Черно море, принуждават Русия да плаща висока и нарастваща цена в икономически, логистичен, военен и човешки план. В същото време Русия трябва да поддържа военното напрежение и на други фронтове, като украинския регион Донбас или различни енергийни съоръжения в страната, които са военна цел на Киев.
Въпросът, който възниква предвид офанзивата на Украйна от последните седмици срещу окупирания Крим, е дали Русия ще може да устои на натиска по всички фронтове и дали ще направи значителни промени в разположението на силите си, което може да остави някои зони по-слабо защитени.
„Няма как Русия да се защити в Москва и Крим, без да загуби сила на други фронтове“, смята Олег Рибачук от Центъра за обединени действия и бивш украински вицепремиер.
Предшественик на сегашните удари по транспортните пътища и енергийната инфраструктура беше отслабването на руската флота в Севастопол и на нейната противовъздушна отбрана, припомня анализаторът; затова „сега [руснаците] са наполовина слепи“. Въпреки големите разходи за оръжие, които Киев понася, той смята, че разполага с достатъчен арсенал.
Настоящата ситуация се възприема по различен начин от жителите на Крим, които подкрепят Киев, и от тези, които подкрепят Москва. За първите „тези атаки представляват надежда“. За вторите, особено за „много руски граждани, които са се преместили незаконно на полуострова след окупацията, ситуацията поражда страх и несигурност“. Демографската картина се е променила с пристигането на около 800 000 руснаци от 2014 г. насам, изчислява Алим Алиев.
Те виждат, че инвестициите им, имотите им и новият им живот, подтикнат от инвазията, са застрашени, добавя татарският активист. Освен това, допълва историкът Откядач, те „ще трябва да отговарят за незаконното си присъствие на територията на Украйна“ пред съда. Това – правният подход – е още една от стратегиите, които Киев се опитва да прокара в стремежа си да си върне полуострова.
Оптимистът Рибачук е убеден, че рано или късно ще настъпи „изселване на руски власти и техните семейства, бягащи от полуострова“. Като предварителна стъпка той прогнозира за следващата есен нов тласък в оръжейната надпревара на Киев, което ще му позволи да обстрелва с балистични ракети райони, разположени още по-далеч от Русия.
На пръв поглед нищо от това не изглежда, че ще се случи в краткосрочен план. Междувременно, според новините, които Олексий Откядач получава от вътрешни източници, „окупационните власти се опитват да създадат впечатлението, че всичко е под контрол, следвайки модела на комуникация от времето на СССР“. Историкът признава, че става все по-трудно да се осъществи сигурен контакт поради „ограниченията за достъп до интернет и услугите за съобщения“.
Leave feedback about this
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.