В условията на несигурност, икономическите анализатори се сблъскват с нови предизвикателства. Международният валутен фонд (МВФ) наскоро спря традиционното изготвяне на глобални икономически прогнози, вместо това представяйки ‘референтна прогноза’, която предполага нормализация на ситуацията, съпроводена от различни алтернативни сценарии, вариращи от оптимистични до песимистични, според Bloomberg.
Ако временното затишие в конфликта между САЩ, Израел и Иран продължи, краткосрочните икономически щети ще бъдат управляеми. В противен случай, при възобновяване или ескалация на войната, последиците ще бъдат значително по-тежки.
Инвеститорите са принудени да работят с тези краткосрочни сценарии, които често не дават ясна представа за дългосрочните ефекти.
Дългосрочните последици обаче са от съществено значение. Каквото и да се случи с конфликта с Иран, настоящата ситуация подчертава, че се оформя нов глобален ред, основан на различна динамика на сътрудничество, отколкото преди.
Икономическите последствия от тази трансформация са също толкова значими, колкото и геополитическите. Международното сътрудничество намалява разходите, което е от съществено значение.
През последната година доверието в НАТО е намаляло. Съюзите не само осигуряват сигурност, но и икономии, тъй като членовете споделят разходите за отбрана.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази недоволство, че европейските членове на НАТО не допринасят достатъчно за общата отбрана, разчитайки на американската подкрепа.
САЩ имат основание да настояват съюзниците да поемат своята част от разходите, но вместо това те разрушават съюза.
Европа осъзнава, че ще трябва да увеличи разходите си за отбрана, вероятно над изискванията на Вашингтон. Но какви икономии могат да очакват от САЩ? Вероятно нищо. Интересите на САЩ в областта на сигурността са глобални и те се нуждаят от съюзници.
Войната с Иран е показателен пример. Администрацията на Тръмп отново критикува европейските партньори за отказа им да помогнат в отварянето на Ормузкия проток.
Без партньори, които да разпределят разходите и да приемат американското лидерство, САЩ също ще трябва да увеличат разходите си.
Намаляването на разходите чрез сътрудничество в глобалните финанси, особено чрез доларовия стандарт, е от решаващо значение. Въпреки че Китай и ЕС се опитват да наложат своите валути, рисковете от многополюсна система на валутите нарастват, което може да повиши разходите и да застраши глобалната финансова стабилност.
Преходът от либерална към управлявана търговия е скъп. Търговията трябва да намалява разходите, а не да ги увеличава.
Въпреки че смъртта на глобализацията е преувеличена, хаотичните усилия за пренасочване на търговията ще увеличат разходите за местните производители.
Ограниченото сътрудничество води до по-високи разходи и по-ниска производителност. В дългосрочен план, ако имаме късмет, това ще доведе до бавен растеж, но ако се съчетае с финансова нестабилност, рисковете от икономически спадове ще нараснат.
Нарастващият фискален стрес е важен аспект в анализа на МВФ. Глобалният публичен дълг нараства, а бюджетните дефицити остават високи, дори при ниски нива на безработица. САЩ водят в тази влошаваща се ситуация с бюджетен дефицит от 7% до 8% от БВП.
С добавянето на по-високи публични разходи за отбрана и търговия, заедно с по-бавен растеж, ситуацията става все по-сложна.
Администрацията на Тръмп повтори посланието, че САЩ ще действат едностранно, за да защитят интересите си, независимо от последиците за съюзниците. Това е промяна, която може да бъде трудна за преобръщане и която ще направи САЩ и техните съюзници по-бедни и по-малко сигурни.







Leave feedback about this
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.