Преговорите между САЩ и Иран в Исламабад бяха обречени на провал. Това не означава, че бъдещите опити за преговори ще са безполезни. Американският подход към дипломацията обаче доведе до неуспех, подобно на усилията за прекратяване на конфликта между Русия и Украйна или за стабилизиране на примирието в Ивицата Газа.
Първата причина е, че по време на втория мандат на Доналд Тръмп САЩ разчитат на аматьори, които нямат необходимите умения, въпреки че имат доверието на президента, според колумниста на Bloomberg Андреас Клут.
Втората причина е, че Тръмп задава на преговарящите непосилни и противоречиви цели, които дори най-опитните дипломати не биха могли да постигнат. Понякога изглежда, че президентът умишлено иска да провали определени свои подчинени, какъвто е случаят с назначаването на вицепрезидента Джей Ди Ванс начело на преговорите с Иран.
Липсата на опит е сериозен проблем и е част от по-широката атака на Тръмп срещу професионализма в администрацията. Много от служителите, които традиционно играят важна роля в дипломацията, бяха поставени на второстепенни позиции, докато близките на президента заеха водещи роли.
Марко Рубио, който не присъства в Исламабад, е пример за това. Той е държавен секретар и съветник по националната сигурност, но не участва активно в решаването на конфликтите в Украйна, Газа и Иран.
По тези въпроси основната роля принадлежи на
Leave feedback about this
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.